Да работя на макс или да живея на макс?

Да работя на макс или да живея на макс? Защо не и двете?

Работата е част от живота! Във времето, в което живеем обаче сякаш единственото нещо, което заслужава цялото ни време е работата и/или бизнеса. Не е лошо да се доказваме, но трябва ли да е за сметка на взаимоотношенията, приятелствата, хобитата и дори понякога здравето ни?

Ако се налага да избирам межу това да работя на макс и да живея на макс – по-скоро бих избрал второто, за да възстановя баланса.

Всъщност всичко опира до модела, който следваме. За да сме способни да видим и усетим нишката, по която се движи животът ни, просто трябва да забавим малко темпото – “Бързай бавно!” гласи една народна мъдрост. Е, нужно е да се съгласим с нея.

Усещането, че нещата ни се случват не се поражда от вкопчването ни в ежедневните активности, а от инициирането на прогрес във всяка една област на живота.

Преди време един човек ми зададе въпрос, чийто отговор учуди и мен самия: “Коя според теб е основната причина за дългосрочен успех?”, попита той. “Да се научиш да казваш НЕ!” – отговорих аз. Цял ден този диалог се въртеше из ума ми и не ми даваше почивка.

На кои неща трябва да кажем НЕ? Може би са хора, стари вярвания или деструктивни навици. Веднага щом направим място в живота за прогрес, ще можем да насочим волята и енергията си към нови, екологични действия, поддържащи новия баланс. Бъди осъзнат за всяко малко действие което изпълва деня ти и следвай системата от четири малки семпли стъпки:

Кажи “Не” на нещо, което поддържа дисбаланса.
Направи нещо ново, което да те доближи до баланс и чувството за прогрес.
Повтаряй първа и втора стъпка, докато не почувстваш, че баланса се възвръща.
Поддържай мотивацията си с малки награди всеки път, когато почувстваш че реализираш малък прогрес.